Има начини за пране и почистване на килими и пътеки, без помощта на почистващи фирми или скъпи препарати. Едно такова почистване е занимание за цялото семейство или поне е било по времето на нашите баби.
Килимите и пътеките (а също така губерите, одеалата, юрганите и т.н.) е можело да се почистват два пъти годишно, като „технологията“ зависи от сезона.
През пролетта и лятото са прали на реката, а през зимата – са почиствали настилките в снега.
Зимно почистване на килими
С падането на първия сняг килимите се вадят и започва тяхното почистване. За целта трябва да е навалял дебел пухкав сняг и да продължава да вали, за да може да се изпере цялата мърсотия. Килимите и пътеките се изкарват на двора или, по-добре, на някоя поляна извън селото, засипват се със сняг и започват да се тупат, докато снегът се замърси. След това с метличка се измита сивия сняг и се засипва нов. Процедурата се повтаря, докато снегът остане бял.
Почистеният по този начин килим или пътека се внасят в къщата, заедно с усещането на свежест и чистота, което носи снегът.
Пролетно-лятно изпиране на килими и пътеки
Истинското пране обаче се случва в топлите пролетни или горещите летни дни – на барата. Всички подови настилки, одеала, юргани и т.н. се носят на реката, потапят се във бързотечащата вода около някой вир. Застъпват се с големи речни камъни, за да не ги отнесе течението и се оставят да се накиснат добре. След това влизат по двама във водата, хващат килима от двете страни, повдигат го, както е мокър и го удрят срещу течението, за да „изтупат“ мръсотията от него. Това действие се повтаря от всички страни на меката подова настилка, докато водата, която се изтича от килима не стане бистра. След това килимът се изнася от реката и се оставя на някой клон или нарочно направена „стойка“, за да се изтече и изсъхне.
Така килимите и пътеките на нашите баби са се запазили с ярки цветове и в прекрасен вид до днес! А вие бихте ли опитали някой от тези два метода?
снимки: Мариан Томов